ДГ "Слънце" - град Левски
За бъдещето на Вашите деца

НИКОЙ НЕ Е ПО - ГОЛЯМ ОТ ХЛЯБА“

Първа група „Пчелички“

2023-2024г.

  

Прекланям се пред хляба до земята,

че късче топъл хляб е равно на живот.

Щом сред житата усмихва се душата

за хляба нека се говори със любов.

 

 

Срещата на човека с хляба започва от раждането му и трае през целия му живот. ХЛЯБЪТ е нашата голяма вяра, голяма любов, голяма надежда, голяма молитва... Хлябът свързва всички ни. И ухае на живот! Защото носи неговите пет елемента: земя, вода, огън, въздух и душа – душата, която идва от ръцете на майстора.

 

Цел на проекта: Разширяване познанията на децата за производството и значението на хляба.. Запознаване с традициите и обичаите, свързани с хляба и хлебните продукти.

Задачи:  Възпитаване на уважително отношение към хляба и чувство на благодарност към хората полагащи земеделския труд. Стимулиране на  когнитивни и изследователски дейности. Повишаване интереса на децата към творческа дейност.

Очаквани резултати: Децата да осъзнаят дългия път, по който хлябът идва до трапезата на хората.

 

Засаждане на пшенични семена

 

  1. Разговор "Какво е брашно и какво се прави от него?"

 

  1. Разговор "Как се прави хляб?".

 

  1. Запознаване със стихотворение по темата: Баба брашънце преся
    в купичка вода наля
    сложи мъничко млекце
    чукна даже и яйце.
    Не забрави тя мая
    ръсна малко от солта.
    После почна от сърце
    да замесва със ръце
    меко, пухкаво тесто
    и на топло сложи го.
    Баба питката изпече
    и за здраве я нарече
    да има много топлина,
    и радост в нашите сърца.

 

  1. Научаване на наричането: „От слънце да са ни огряни полята, да са ни пълни житата! От бяло пухкаво брашно да бухне мекичко тесто! Хляб на трапезата да има – там цялото семейство се събира!“ Още: „Казват татко и мама, че никой не е по-голям от хляба!“

 

  1. Четене на приказки и разглеждане на сюжетни снимки по темата.

 

  1. Дидактически игри:, „Пепеляшка“, , „Какво първо - какво тогава“ и др.

 

  1. Ролеви игри: „Магазин“, „Семейство“, „Ние сме зърнопроизводители“ и др.

 

  1. Екскурзия до кухнята "Как се приготвя тестото".

 

  1. Изложби на картини: „Какво може да се направи от брашно“

 

  1. Моделиране на бисквити и питки от пластилин.

 

  1. Слушане на тематични песни.

https://www.youtube.com/watch?v=lKwquPJsI0w - МЕЛНИЦАТА ТРАКА ПАК

 

  1. „Как хлябът дойде на масата“.

 

  1. Да си направим хляб с царевично брашно

 

  1. Хлябът от пшеничено брашно е основата на всичко - питка

 

  1. Изделия с пшенично брашно.

 

  1. родители: „Семейни рецепти - важно ли е да има семейни традиции“.

 

  1. родители: "Ние печем хлебни изделия у дома"
  2. родители: онлайн видео с четене на „Любима приказка за хляба“

 

 Резултат.

 

  1. албум: „Ние печем хлебни изделия у дома“
  2. Онлайн тематични приказки прочетени от родители

 

Детето има система от знания за производството на хляб и продукти направени с брашно. Децата са формирали разбиране за стойността и ползите от хляба. Формира се проява на грижа, уважение към труда на хората и уважение към хляба.

 

 

ПРИКАЗКА ЗА ХЛЯБА

 

Имало едно време, един житен клас, който знаел история, разказвана му от неговите деди. Тя звучала така…

„Имало страна, в която нямало нищо. Страната била напълно празна, а същевременно побирала всичко и имала всичко.

Един ден покрай тази страна преминал много възрастен и едновременно с това, невероятно млад човек на име Космос. Той огледал мястото, казал си, че е прекрасно и решил да остане в него. Така заживял щастливо на цялото това безгрижно място.

Първата вечер, докато се наслаждавал на новия си дом, му станало студено, духнал в ръцете си, за да се стопли, а от ръцете му излязла тънка струя вятър, както духът от лампата на Аладин. Това бил момента, в който Космос се запознал с първия си приятел на име Въздух. Двамата се прегърнали и затанцували от щастие, защото се открили.

В един такъв танц между тях пламнала искра, а от искрата се появил новият им другар на име Огън. Заживели тримата щастливо и красиво.

Огън обичал да се разхожда, да осветява и топли страната. Една сутрин, както си обикалял и светел забелязал, че след него остават тънки струйки течност. Обърнал се и там стояла Вода. Водата носила след себе си за ръка, Земя.

И така заживели петимата приятели прекрасно. Като Космосът обичал да обхваща всички в прегръдката си. Въздух обичал да ги гъделичка с дъха си. Огън - да ги осветява и топли. Вода - да ги пречиства и утолява жаждата им. А Земя - да ги храни и вдъхновява с красотата си.“

Житният клас знаел, че той носи силата на тези петима приятели, защото те го дарявали с животворното си въздействие. Затова много обичал да предава тази сила, чрез хляба, който е замесен от него.

Той знаел и една друга приказка, в която се разказвало, че има ден в годината, в който светлината изпраща своя най-кратък ден, а тъмнината посреща своя най-дълъг. На този ден старите българи изпращали своята стара година и посрещали новата. Някой хора го наричали деня на зимното слънцестоене, други му казвали Игнажден. На този ден хората замесвали хляб и го наричали с думи, които искали да им се сбъднат през новата година.

Tочно преди да бъде замесен, житният клас споделял тези мъдрости на месещия, като му разказвал, че първо е необходимо да изчисти ума си и да отвори сърцето си за силата, която има и той самият, за да може да го нарече с точните думи.

 

 

 

ЗЛАТО ИЛИ ХЛЯБ

 

Имало някога някъде едно малко село, сгушено под склона на висока планина. Когато някой пътник влизал в селото, той веднага забелязвал огромна и

богато украсена къща, в която живеел богат селянин със своето семейство.

А на излизане от същото това село всекиму се набивала на очи друга къща –

малка и скромна. Тук живеел беден селянин с жена си и децата.

В това селце никой не оставал без слънчева топлина и ласка – ни беден,

ни богат. Всяка сутрин, когато Слънцето изгрявало, то милвало с лъчите си

бедната къщурка, а когато залязвало – погалвало богатата къща.

В една такава сутрин, докато Слънцето се показвало иззад високата планина, то се закачило за върха ѝ. Огромен слънчев къс се отчупил и се търколил

надолу към селото. Спрял се направо пред вратата на бедната къщурка. Децата, които играели на двора, видели големия златен къс и веднага го отнесли

вкъщи при баща си. Като видял златото, бащата казал:

– Това богатство не е наше, а на този, който го е изгубил. Затова търколете златото към залеза и когато Слънцето се спусне, то ще си го намери и

ще си го прибере.

Децата така и направили. Засилили златния къс към залез слънце, но той

се спрял на другия край на селото точно пред голямата порта на богатата къща. И тук децата, които играели на двора, видели златото и бързо го

отнесли вкъщи при баща си. Като видял огромния къс злато, очите на бога така заблестели по-силно и от самото Слънце. Той извикал с радостен глас:

– Сега съм още по-богат! Сега всичко в къщата ми ще е от злато!

Така и станало. Леглата, на които спали стопаните на къщата, станали

златни, приборите за хранене – златни, пейките за сядане – златни, масите

– златни, абе – всичко станало златно...

А Слънцето гледало отгоре, докато преминавало по небето, гледало и все

повече се разгорещявало. Точно преди да залезе, горещото ядосано Слънце

жегнало житната нива и от нея се търколила гореща пита хляб. Катурнала

се питката направо към селото и спряла пред портата на златната къща в

краката на пребогатия вече селянин. Той дори не посегнал към хляба, за да го

вземе, а рекъл:

– Ха! Проста пита хляб. За какво ми е? Само ще загрози златната ми маса,

която е отрупана с баници и краваи.

Ритнал питката с крак и тя продължила пътя си, като спряла на другия край на селото пред скромната врата на бедната къща точно в краката

на бедняка. Навел се бедният човечец, взел питката от земята, нежно я почистил от праха и я отнесъл вкъщи, като я поставил по средата на масата.

И това видяло Слънцето... На вечеря семейството седнало на трапезата

и всеки получил парче от топлия хляб. А какво било учудването на всички, когато на сутринта заварили питката отново цяла и топла, все едно току-що изпечена и недокосната.

А Слънцето, разлютено от постъпката на богаташа, повикало на гости

сестра си Вихрушка. Върлувала Вихрушка с пълна сила цял ден и цяла нощ. На

сутринта, когато Слънцето отново изгряло, видяло посевите унищожени,

плодните дървета повалени, а градините опустошени.

Скоро в богаташката къща свършили баниците и краваите и останала

златната маса празна. А бедняшката къща винаги ухаела на прясно изпечен

хляб и масата никога не оставала празна.

Дочул богатият селянин за вълшебния хляб. Събрал цялото злато от къщата и го понесъл към бедняшката къща с надеждата да го замени за чудната пита хляб. Посрещнал го беднякът, изслушал го и му казал:

– Не ти искам златото. То не е твое, ни то пък е мое. На Слънцето е. И хляба не мога да ти дам. Той не е мой, нито пък ще е твой. На Слънцето е. Но ще

ти дам един съвет. Златото, което носиш, върни на Слънцето и го помоли

за прошка.

Така и станало. Покатерил се мъжът нагоре към върха на планината със

златото на гърба. Седнал на самия връх, изморен, и зачакал Слънцето да

изгрее. Надникнало Слънцето иззад планината, видяло оклюмания селянин

и запитало:

– Кое е по-скъпо, златото или хлябът?

Богаташът отговорил:

– Хлябът е по-скъп от златото, Слънце! Моля те, вземи това, което е

твое, и върни това, което е наше – посевите, плодните дървета и пълните

градини. Прости, че се полакомих за злато и не уважих хляба!

Така Слънцето си върнало откършения къс и отново заблестяло на небето – цяло, ярко и щастливо, греещо еднакво за всички, а селото продължило

да живее живота си. Тук вече няма бедни, а само богати, защото хлябът е на

почит във всяка къща, а това прави всеки дом богат .

 

https://www.youtube.com/watch?v=L2phissjYjM - Златният хляб | The Golden Bread Story

https://www.vbox7.com/play:f4ed1b9f8c&p=playlist&id=2256603&order=date

https://www.youtube.com/watch?v=oNCfXHH3SYk - По дългия път на хляба / документален филм на TVT

https://www.youtube.com/watch?v=QrSNjPeJ_YY&t=83s - Пътят на хляба