НИКОЙ НЕ Е ПО - ГОЛЯМ ОТ ХЛЯБА“
Първа група „Пчелички“
2023-2024г.
Прекланям се пред хляба до земята,
че късче топъл хляб е равно на живот.
Щом сред житата усмихва се душата
за хляба нека се говори със любов.
Срещата на човека с хляба започва от раждането му и трае през целия му живот. ХЛЯБЪТ е нашата голяма вяра, голяма любов, голяма надежда, голяма молитва... Хлябът свързва всички ни. И ухае на живот! Защото носи неговите пет елемента: земя, вода, огън, въздух и душа – душата, която идва от ръцете на майстора.
Цел на проекта: Разширяване познанията на децата за производството и значението на хляба.. Запознаване с традициите и обичаите, свързани с хляба и хлебните продукти.
Задачи: Възпитаване на уважително отношение към хляба и чувство на благодарност към хората полагащи земеделския труд. Стимулиране на когнитивни и изследователски дейности. Повишаване интереса на децата към творческа дейност.
Очаквани резултати: Децата да осъзнаят дългия път, по който хлябът идва до трапезата на хората.
Засаждане на пшенични семена
- Разговор "Какво е брашно и какво се прави от него?"
- Разговор "Как се прави хляб?".
- Запознаване със стихотворение по темата: Баба брашънце преся
в купичка вода наля
сложи мъничко млекце
чукна даже и яйце.
Не забрави тя мая
ръсна малко от солта.После почна от сърце
да замесва със ръце
меко, пухкаво тесто
и на топло сложи го.
Баба питката изпече
и за здраве я нарече
да има много топлина,
и радост в нашите сърца.
- Научаване на наричането: „От слънце да са ни огряни полята, да са ни пълни житата! От бяло пухкаво брашно да бухне мекичко тесто! Хляб на трапезата да има – там цялото семейство се събира!“ Още: „Казват татко и мама, че никой не е по-голям от хляба!“
- Четене на приказки и разглеждане на сюжетни снимки по темата.
- Дидактически игри:, „Пепеляшка“, , „Какво първо - какво тогава“ и др.
- Ролеви игри: „Магазин“, „Семейство“, „Ние сме зърнопроизводители“ и др.
- Екскурзия до кухнята "Как се приготвя тестото".
- Изложби на картини: „Какво може да се направи от брашно“
- Моделиране на бисквити и питки от пластилин.
- Слушане на тематични песни.
https://www.youtube.com/watch?v=lKwquPJsI0w - МЕЛНИЦАТА ТРАКА ПАК
- „Как хлябът дойде на масата“.
- Да си направим хляб с царевично брашно
- Хлябът от пшеничено брашно е основата на всичко - питка
- Изделия с пшенично брашно.
- родители: „Семейни рецепти - важно ли е да има семейни традиции“.
- родители: "Ние печем хлебни изделия у дома"
- родители: онлайн видео с четене на „Любима приказка за хляба“
Резултат.
- албум: „Ние печем хлебни изделия у дома“
- Онлайн тематични приказки прочетени от родители
Детето има система от знания за производството на хляб и продукти направени с брашно. Децата са формирали разбиране за стойността и ползите от хляба. Формира се проява на грижа, уважение към труда на хората и уважение към хляба.
ПРИКАЗКА ЗА ХЛЯБА
Имало едно време, един житен клас, който знаел история, разказвана му от неговите деди. Тя звучала така…
„Имало страна, в която нямало нищо. Страната била напълно празна, а същевременно побирала всичко и имала всичко.
Един ден покрай тази страна преминал много възрастен и едновременно с това, невероятно млад човек на име Космос. Той огледал мястото, казал си, че е прекрасно и решил да остане в него. Така заживял щастливо на цялото това безгрижно място.
Първата вечер, докато се наслаждавал на новия си дом, му станало студено, духнал в ръцете си, за да се стопли, а от ръцете му излязла тънка струя вятър, както духът от лампата на Аладин. Това бил момента, в който Космос се запознал с първия си приятел на име Въздух. Двамата се прегърнали и затанцували от щастие, защото се открили.
В един такъв танц между тях пламнала искра, а от искрата се появил новият им другар на име Огън. Заживели тримата щастливо и красиво.
Огън обичал да се разхожда, да осветява и топли страната. Една сутрин, както си обикалял и светел забелязал, че след него остават тънки струйки течност. Обърнал се и там стояла Вода. Водата носила след себе си за ръка, Земя.
И така заживели петимата приятели прекрасно. Като Космосът обичал да обхваща всички в прегръдката си. Въздух обичал да ги гъделичка с дъха си. Огън - да ги осветява и топли. Вода - да ги пречиства и утолява жаждата им. А Земя - да ги храни и вдъхновява с красотата си.“
Житният клас знаел, че той носи силата на тези петима приятели, защото те го дарявали с животворното си въздействие. Затова много обичал да предава тази сила, чрез хляба, който е замесен от него.
Той знаел и една друга приказка, в която се разказвало, че има ден в годината, в който светлината изпраща своя най-кратък ден, а тъмнината посреща своя най-дълъг. На този ден старите българи изпращали своята стара година и посрещали новата. Някой хора го наричали деня на зимното слънцестоене, други му казвали Игнажден. На този ден хората замесвали хляб и го наричали с думи, които искали да им се сбъднат през новата година.
Tочно преди да бъде замесен, житният клас споделял тези мъдрости на месещия, като му разказвал, че първо е необходимо да изчисти ума си и да отвори сърцето си за силата, която има и той самият, за да може да го нарече с точните думи.
ЗЛАТО ИЛИ ХЛЯБ
Имало някога някъде едно малко село, сгушено под склона на висока планина. Когато някой пътник влизал в селото, той веднага забелязвал огромна и
богато украсена къща, в която живеел богат селянин със своето семейство.
А на излизане от същото това село всекиму се набивала на очи друга къща –
малка и скромна. Тук живеел беден селянин с жена си и децата.
В това селце никой не оставал без слънчева топлина и ласка – ни беден,
ни богат. Всяка сутрин, когато Слънцето изгрявало, то милвало с лъчите си
бедната къщурка, а когато залязвало – погалвало богатата къща.
В една такава сутрин, докато Слънцето се показвало иззад високата планина, то се закачило за върха ѝ. Огромен слънчев къс се отчупил и се търколил
надолу към селото. Спрял се направо пред вратата на бедната къщурка. Децата, които играели на двора, видели големия златен къс и веднага го отнесли
вкъщи при баща си. Като видял златото, бащата казал:
– Това богатство не е наше, а на този, който го е изгубил. Затова търколете златото към залеза и когато Слънцето се спусне, то ще си го намери и
ще си го прибере.
Децата така и направили. Засилили златния къс към залез слънце, но той
се спрял на другия край на селото точно пред голямата порта на богатата къща. И тук децата, които играели на двора, видели златото и бързо го
отнесли вкъщи при баща си. Като видял огромния къс злато, очите на бога така заблестели по-силно и от самото Слънце. Той извикал с радостен глас:
– Сега съм още по-богат! Сега всичко в къщата ми ще е от злато!
Така и станало. Леглата, на които спали стопаните на къщата, станали
златни, приборите за хранене – златни, пейките за сядане – златни, масите
– златни, абе – всичко станало златно...
А Слънцето гледало отгоре, докато преминавало по небето, гледало и все
повече се разгорещявало. Точно преди да залезе, горещото ядосано Слънце
жегнало житната нива и от нея се търколила гореща пита хляб. Катурнала
се питката направо към селото и спряла пред портата на златната къща в
краката на пребогатия вече селянин. Той дори не посегнал към хляба, за да го
вземе, а рекъл:
– Ха! Проста пита хляб. За какво ми е? Само ще загрози златната ми маса,
която е отрупана с баници и краваи.
Ритнал питката с крак и тя продължила пътя си, като спряла на другия край на селото пред скромната врата на бедната къща точно в краката
на бедняка. Навел се бедният човечец, взел питката от земята, нежно я почистил от праха и я отнесъл вкъщи, като я поставил по средата на масата.
И това видяло Слънцето... На вечеря семейството седнало на трапезата
и всеки получил парче от топлия хляб. А какво било учудването на всички, когато на сутринта заварили питката отново цяла и топла, все едно току-що изпечена и недокосната.
А Слънцето, разлютено от постъпката на богаташа, повикало на гости
сестра си Вихрушка. Върлувала Вихрушка с пълна сила цял ден и цяла нощ. На
сутринта, когато Слънцето отново изгряло, видяло посевите унищожени,
плодните дървета повалени, а градините опустошени.
Скоро в богаташката къща свършили баниците и краваите и останала
златната маса празна. А бедняшката къща винаги ухаела на прясно изпечен
хляб и масата никога не оставала празна.
Дочул богатият селянин за вълшебния хляб. Събрал цялото злато от къщата и го понесъл към бедняшката къща с надеждата да го замени за чудната пита хляб. Посрещнал го беднякът, изслушал го и му казал:
– Не ти искам златото. То не е твое, ни то пък е мое. На Слънцето е. И хляба не мога да ти дам. Той не е мой, нито пък ще е твой. На Слънцето е. Но ще
ти дам един съвет. Златото, което носиш, върни на Слънцето и го помоли
за прошка.
Така и станало. Покатерил се мъжът нагоре към върха на планината със
златото на гърба. Седнал на самия връх, изморен, и зачакал Слънцето да
изгрее. Надникнало Слънцето иззад планината, видяло оклюмания селянин
и запитало:
– Кое е по-скъпо, златото или хлябът?
Богаташът отговорил:
– Хлябът е по-скъп от златото, Слънце! Моля те, вземи това, което е
твое, и върни това, което е наше – посевите, плодните дървета и пълните
градини. Прости, че се полакомих за злато и не уважих хляба!
Така Слънцето си върнало откършения къс и отново заблестяло на небето – цяло, ярко и щастливо, греещо еднакво за всички, а селото продължило
да живее живота си. Тук вече няма бедни, а само богати, защото хлябът е на
почит във всяка къща, а това прави всеки дом богат .
https://www.youtube.com/watch?v=L2phissjYjM - Златният хляб | The Golden Bread Story
https://www.vbox7.com/play:f4ed1b9f8c&p=playlist&id=2256603&order=date
https://www.youtube.com/watch?v=oNCfXHH3SYk - По дългия път на хляба / документален филм на TVT
https://www.youtube.com/watch?v=QrSNjPeJ_YY&t=83s - Пътят на хляба
